Материални разпоредби

Антитръстовете разпоредби в Договора за функционирането на Европейския Съюз (ДФЕС) се съдържат в членове 101 и 102. Те забраняват съгласуваните действия или едностранното поведение на предприятията, които нарушават конкуренцията на съответните пазари. Понятието „предприятие“ включва всяко физическо или юридическо лице, което осъществява „стопанска дейност“, независимо от правната му или организационна форма или начина, по който то се финансира. Следователно,  в приложното поле на членове 101 и 102 ДФЕС попада всеки, който извършва „стопанска дейност“, изразяваща се в размяна на стоки или услуги на пазара (наричани по-нататък заедно “продукти”). В конкурентното право  понятието пазар, по-точно „съответен пазар“, има специфично значение. То обхваща продукти, които поради своите характеристики, цени и предназначение, се считат взаимозаменяеми от потребителите.

Член 101 ДФЕС забранява споразумения или съгласувани практики между две или повече предприятия, както и решения на сдружения на предприятия, които имат за своя цел или за свой резултат ограничаване, предотвратяване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. Разпоредбата забранява такива споразумения, когато те са сключени между предприятия, които са реални или потенциални конкуренти (хоризонтални споразумения), или между предприятия, които оперират на различни нива на пазара (вертикални споразумения).

Най-тежката форма на координирано поведение между конкуренти са картелите. Когато конкуренти съгласуват покупни или продажни цени, разпределят пазарите помежду си или обменят стратегическа търговска информация, или манипулират публични търгове или процедури за възлагане на обществени поръчки, те заменят конкуренцията помежду си с форми на координирано пазарно поведение, което им позволява да извлекат максимална стопанска облага във вреда на клиентите и потребителите. Не всички хоризонтални споразумения обаче ограничават конкуренцията. Има редица форми на хоризонтално сътрудничество между конкуренти, които не само не ограничават конкуренцията, но увеличават ефективността на конкурентите и им позволява да предложат на потребителите по-евтини или по-качествени продукти. Комисията е издала указания за оценка на хоризонтални споразумения (вж Насоки относно приложимостта на член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на споразуменията за хоризонтално сътрудничество OВ C 259, 21.7.2023, p. 1–125)

Вертикални споразумения, които попадат в обхвата на член 101 ДФЕС, включват споразумения между доставчици и техните дистрибутори и се отнасят до цени и други условия на продажба, определяне на клиенти и територии, на които могат да се препродават съответните продукти и други. По принцип, вертикалните споразумения се считат по-малко опасни за конкуренцията, отколкото хоризонталните споразумения. Всъщност редица вертикални споразумения не само не ограничават конкуренцията, но увеличават ефективността на конкурентите и им позволяват да предложат на потребителите по-евтини или по-качествени продукти. Комисията е издала указания за оценка на вертикални споразумения (вж Насоки относно вертикалните ограничения OB 2022/C 248/01)

Споразуменията, които ограничават конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, могат да бъдат освободени от забраната, ако те отговарят на условията на член 101, параграф 3 ДФЕС. С други думи, предприятията – страни по споразумението – трябва да докажат, че ограничението на конкуренцията, което произтича  от споразумението, е необходимо за постигане на ползи, от които справедлив дял  ще  получат потребителите, както и че конкуренцията за продуктите, предмет на споразумението, няма да бъде изцяло премахната. Комисията е приела и регламенти за групово освобождаване от забраната на определени категории споразумения между предприятия (вж. новите хоризонтални регламенти от май 2023, Регламент (ЕС)2022/720 на Комисията за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики, OВ L 134, 11.5.2022, стp. 4–13;  Регламент (ЕС) № 316/2014 на Комисията относно прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на категории споразумения за трансфер на технологии OВ L 93, 28.3.2014, стр. 17–23)

Докато член 101 ДФЕС забранява съгласувани действия между две или повече предприятия, член 102 ДФЕС забранява злоупотреба на предприятие с господстващо положение.

Понятието господстващо положение и злоупотреба са ключови за прилагането на член 102 ДФЕС. Господстващото положение е определено от Съда на Европейския съд като състояние на икономическа мощ, което позволява на предприятието да препятства поддържането на ефективна конкуренция на пазара, като му дава възможност да действа в значителна степен независимо от своите конкуренти, клиенти и потребители.  Притежаването на господстващо положение само по себе си не е забранено.  Забранена  обаче е злоупотребата с такова положение.

Злоупотребата е едностранно поведение на предприятие с господстващо положение, което се отклонява от нормалното пазарно поведение и има за свои възможни последици отслабване на конкурентите или изтласкването им от пазара или възпрепятстване на тяхното развитие. Това са така наречените изключващи (стратегически) злоупотреби. Пример за такъв вид злоупотреба е  продажбата на хищнически цени, т.е. цени, които  са толкова ниски, че не покриват разходите за производството и дистрибуцията на продукта и с които цени господстващото предприятие цели да изтласка конкуренти от пазара, за да може впоследствие да извлече максимални печалби чрез  налагане на прекомерно високи цени. Друг пример за такава злоупотреба е обвързаната продажба, при която господстващото предприятие предлага даден продукт под условие, че той се купува или използва заедно с друг продукт, предлаган от господстващото предприятие. Списъкът на възможни злоупотреби не е ограничен, но общото между тях е, че господстващото предприятие се стреми да отстрани и отслаби своите  конкуренти, за да се освободи от конкурентен натиск и впоследствие да завиши цените си и  извлече  максимални облаги.

Злоупотреба с господстващо положение може да е насочена и към директно извличане на печалби от клиентите и потребителите. Това са така наречени експлоатационни злоупотреби. Те предполагат, че на пазара вече не съществува почти никаква конкуренция, нито има вероятност такава конкуренция да се развие в близко бъдеще.  При такава пазарна ситуация, господстващото предприятие може да налага на клиентите и потребителите високи цени и други неблагоприятни условия, без да се опасява, че те биха могли да го заместят с конкурент.

В редки случаи злоупотреба може да се осъществи от две или повече предприятия, които съвместно (колективно) притежават господстващо положение.

Поведение, което би могло да представлява злоупотреба, би могло да остане извън обхвата на член 102 ДФЕС, ако господстващото предприятие докаже, че това поведение е необходимо за постигане на ползи, от които потребителите биха получили справедлив дял, както и че поведението не премахва всички възможности за конкуренция на пазара.

Прилагането на членове 101 и 102 ДФЕС изисква пазарното поведение – споразумение, съгласувана практика, решение на сдружения на предприятия или злоупотреба с господстващо положение – да засягат търговията между държави членки. Това изискване предполага, че въпросните практики се отнасят до трансгранична стопанска дейност, засягаща териториите на поне две държави членки. Критерият „засягане на търговията“ е самостоятелен критерий на правото на Съюза, който трябва да бъде оценяван във всеки конкретен случай. Той е юрисдикционен критерий, който определя приложното поле на Съюзното право на конкуренция. Комисията е приела Насоки относно понятието за засягане на търговията (Насоки относно понятието за засягане на търговията, което се съдържа в членове 81[101] и 82[102] от Договора, OВ 2004/С 101/07).

Членове 101 и 102 ДФЕС се прилагат във всички сфери на икономиката. ДФЕС предвижда обаче специален режим за селскостопанските продукти. Селскостопанските продукти са определени в приложение  I към Регламент (ЕО) № 1308/2013. Съгласно член 42 от ДФЕС законодателят може да изменя стандартните правила за конкуренция, когато ги прилага към селскостопанските продукти, като взема предвид целите на общата селскостопанска политика, определени в член 39 от ДФЕС (т.е. увеличаване на производителността на селскостопанското производство, осигуряване на справедлив жизнен стандарт за селскостопанските общности, стабилизиране на пазарите, гарантиране на доставките и гарантиране на разумни цени за потребителите).