
Начало »
Национално конкурентно право
Съгласно чл. 19 от Конституцията на Република България “икономиката на страната се основава на свободната стопанска инициатива“, а законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като „предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя“. Конституцията създава условия за разгръщане на свободна инициатива и ефективна конкуренция във всички отрасли на националното стопанство, като обявява, че частната собственост е неприкосновена (чл. 17, ал. 3), а инвестициите и стопанската дейност на всички български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона (чл. 19, ал. 3). Конституцията също изрично посочва, че държавен монопол, като форма на ограничаване на частната стопанска инициатива и ефективната конкуренцията, може да се установява само със закон и по отношение на изрично посочените стопански отрасли: железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества (чл. 18, ал. 4). Доразвивайки посочената конституционна норма, Законът за защита на конкуренцията (чл. 19) обявява, че всяко предоставяне на монополно положение извън случаите, определени от Конституцията, е недействително.
Действащият Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК) е приет през 2008 г. ( обн. ДВ, бр. 102, 28.11.2008 г). Основните причини за приемането на нов национален закон в областта на конкуренцията са свързани с присъединяването на страната към ЕС, считано от 01.01.2007 г., и извършената през 2004 г. модернизация на европейското право на конкуренцията с влизането в сила на Регламент на Съвета (ЕС) № 1/2003 и Регламент на Съвета (ЕС) № 139/2004 г., както и необходимостта да се отстранят несъвършенства на тогавашната националната правна уредба.
Българските антитръстови забрани са уредени в чл. 15 и чл. 21 от ЗЗК, които по своето съдържание (фактически състави) са аналогични на чл. 101, ал. 1 и чл. 102 от ДФЕС. Те се прилагат по отношение на предприятия и сдружения на предприятия, които извършват дейността си на територията на Република България (принцип на територията) или извън нея, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната (принцип на ефекта). Европейските антитръстови забрани по чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС се прилагат по отношение на споразумения или едностранни практики на предприятия, от които възниква или може да възникне ефект върху търговията между държавите членки.
В чл. 15, ал.1 от ЗЗК, аналогично на чл. 101, ал. 1 от ДФЕС, се съдържа обща забрана на всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. Аналогично на чл. 101, ал. 3 от ДФЕС, в чл. 17-18 от ЗЗК е предвидена възможност за индивидуално или групово освобождаване от забраната. В съответствие с извършената реформа на европейското право относно груповите освобождавания в началото на 2011 г. КЗК приема решение № 55/20.01.2011 г. за групово освобождаване от забраната по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, чрез което в националния правопорядък се въвежда същият предметен обхват и същите приложими критерии относно груповото освобождаване на определени категории споразумения, решения и съгласувани практики така, както са регламентирани те в ревизираните регламенти на ЕК в съответните области.
Разпоредбата на чл. 21 от ЗЗК, аналогично на чл. 102 от ДФЕС, забранява на предприятие с господстващо положение на пазара, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, с поведението си да предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията на съответния пазар и по този начин да засягат интересите на потребителите.
В разпоредбите на чл. 22-23 от ЗЗК се съдържат основните правила относно концентрациите между предприятия, като е уредено определението за концентрация между предприятия, а в чл. 24-25 от ЗЗК е уреден режимът за уведомяване на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) относно предстоящи концентрации, а в чл. 26 от ЗЗК се съдържа уредбата на приложимия от КЗК тест за оценка на концентрации.
ЗЗК предвижда и законови делегации, с които КЗК се оправомощава да приема подзаконови актове в областта на конкуренцията.. Чрез приемането на такива актове КЗК постига допълнително сближаване на приложимото в България конкурентно право с процедурите и правилата, прилагани от Европейската комисия (ЕК) и останалите членове на Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК).КЗК е приела такива подзаконови актове в следните области: Правило de minimis по прилагането на ЗЗК относно споразуменията с незначителен ефект (приети с Решение на КЗК № 125/12.02.2009 г.); Правила относно реда за запазване в тайна на самоличността на лица, дали обяснения или представили данни за извършено нарушение (приети с Решение на КЗК № 113/10.02.2009 г.); Инструкция относно реда за организиране и провеждане на съвместните действия с Национална служба „Полиция“ при извършване на проверки на място; Правила относно процедурата за достъп, използване и съхраняване на документите, представляващи производствена, търговска или друга тайна, защитена от закон (приети с Решение на КЗК № 161/19.02.2009 г.); Методика за определяне на санкциите и глобите, налагани по ЗЗК (приета с Решение на КЗК № 607/10.06.2021 г.); Програма за освобождаване от санкция или намаляване на санкции и Правила за прилагане на Програмата (приети с Решение на КЗК № 604/10.06.2021 г.); Методика за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар (приета с Решение на КЗК № 393/21.04.2009 г.); Правила за разглеждане на предложения за поемане на задължения по Закона за защита на конкуренцията (приети с Решение на КЗК № 605/10.06.2021 г.).
АПК също представлява източник на националното право на конкуренцията, тъй като решенията на КЗК по прилагане на националните или европейските антитръстови забрани представляват индивидуални административни актове и подлежат на обжалване относно тяхната законосъобразност пред Административен съд София – област (АССО) и Върховен административен съд (ВАС) по реда на АПК на основанията по чл. 146 от АПК: липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на административно-производствените правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона. Освен това, по реда на АПК се издават и исканите от КЗК разрешения за извършване на проверки на място на територията на страната както в случаите, когато проверките се извършват от страна на самата КЗК, от страна на ЕК, така и в случаите, когато проверките се извършват от КЗК от името и за сметка на ЕК или на друг национален орган конкуренция.
На следващо място, източник на националното право на конкуренцията представлява и ГПК, който в чл. 365 урежда, че по реда на гл. ХХХII от ГПК „Производство по търговски спорове” окръжните съдилища разглеждат като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение.