Понятие

Контролът върху концентрациите, също като антитръстовите правила, се прилага по отношение на предприятия.

Концентрация в контекста на конкурентното право се отнася до: а) сливането на две или повече независими предприятия, или б) придобиване на контрол върху дадено предприятие от лица, които вече контролират друго предприятие. За да е налице концентрация, трябва да настъпи трайна промяна в контрола на дадено предприятие.

Все по-засилващата се конкуренция на глобалния пазар е сред основните фактори, които насърчават предприятията към предприемането на стратегии за реорганизация на бизнеса си посредством концентрации.

В някои случаи обаче концентрациите между предприятия могат до доведат до ограничаване на конкуренцията. Именно поради това още от средата на 70-те години започва да се поставя въпросът за необходимостта от въвеждането на един предварителен контрол върху обединенията на предприятия с цел да може да се направи анализ на възможните антиконкурентни ефекти от обединяването на стопанска дейност и тези ефекти да бъдат предотвратени, като не се разреши концентрацията между предприятия или като концентрацията бъде разрешена при определени условия.

За разлика от другите два института с адресат предприятията – антитръстовите правила и правилата за държавни помощи –  контролът на концентрациите не фигурира в ДФЕС. В правото на ЕС контролът върху концентрациите е въведен през 1989 година с приемането на първия Регламент 4064/89. Понастоящем този контрол е уреден в : 1) Регламент 139/2004; и 2) Регламент (ЕО) № 802/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 139/2004.