Прилагане на конкурентното право от българските съдилища, компетентни в областта на публичното прилагане
В областта на публичното прилагане на конкурентното право националните съдилища, компетентни да прилагат чл. 15 и чл. 21 от ЗЗК, както и чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС в Република България, са преди всичко съдилищата, осъществяващи контрол за законосъобразност върху актовете на КЗК, свързани с прилагане на антитръстовите забрани. В България това е Административен съд – София област (АССО), чиито актове се оспорват пред Върховния административен съд (ВАС).
Компетентните национални съдилища по делата, свързани с оспорване по законосъобразност на актовете на КЗК, в качеството ѝ национален орган по конкуренцията (НОК), в т.ч. и решенията на КЗК по прилагането на чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС, се ползват от принципа на процесуалната автономия, като прилагат правилата за образуване, провеждане и приключване на съдебното производство, съдържащи се в Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Право на жалба пред административния съд имат страните в производството пред КЗК, както и конституираните заинтересовани лица. Основанията за оспорване на актовете на КЗК са уредени също в националното право: липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на административнопроизводствените правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона.
При прилагане на националните антитръстови забрани паралелно с чл. 101 или чл. 102 от ДФЕС административният съд проверява също така дали КЗК правилно е приложила концепцията за ефекта върху търговията между държавите членки, тъй като тя представлява юрисдикционния критерий за приложимост на европейското право на конкуренцията. В резултат на проверката за законосъобразност на оспорения акт на КЗК, съдът може да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването.
Решенията на първоинстанционния съд подлежат на касационно оспорване по реда на АПК. В зависимост от пороците на оспореното съдебно решение и релевираните основания за отмяна, касационната инстанция може да остави в сила решението на първата съдебна инстанция или да го отмени. Решението на касационната инстанция е окончателно.
Друга важна роля на националните съдилища в областта на публичното правоприлагане по конкуренция е компетентността им да издават разрешения за извършване на проверки на място на територията на страната както в случаите, когато проверките се извършват от страна на Европейската комисия (ЕК), така и в случаите, когато проверките се извършват от съответния НОК от името и за сметка на ЕК или на друг НОК. Всички проверки на място на територията на България се извършват с разрешение на АССО.
Съдебното разрешение за извършването на проверка на място се издава в рамките на охранително производство пред компетентния национален съд, който упражнява контрол относно наличието на предпоставките за извършване на проверки, съответно уредени в националното или в европейското право.
При издаване на разрешение за проверка на ЕК компетентният национален съд следва да приложи правилата на Регламент на Съвета (ЕС) № 1/2003 г., а при издаване на разрешение за проверка на КЗК от името и за сметка на ЕК или на друг НОК – съдът следва да съблюдава предпоставките и процедурата по съответното национално право (ЗЗК и АПК).
Съдебният контрол, упражняван от националния съд при издаване на разрешение за проверка на КЗК, в т.ч. и проверка на КЗК от името и за сметка на ЕК или на друг НОК, се изразява в обсъждане на: (1) целта на проверката; (2) естеството на твърдените нарушения; (3) причините, които налагат извършването на проверката.
Съдебният контрол, упражняван от националния съд при издаване на разрешение за проверка на ЕК, е различен по своя обхват в зависимост от това дали проверката на ЕК се извършва в работни помещения (офиси) на предприятията или в жилищни помещения. При извършване на проверки на ЕК в работни помещения националният съд издава разрешението, след като упражни контрол относно: (1) автентичността на решението на ЕК да извърши проверка на място; (2) пропорционалността на предвижданите принудителни мерки, които не трябва да са нито недостатъчни, нито прекомерни с оглед предмета и целта на проверката; (3) националният съд не може да осъществява контрол относно необходимостта, неотложността или целесъобразността на проверката на ЕК. При извършване на проверки на ЕК в жилищни помещения компетентният национален съд упражнява контрол относно: (1) автентичността на решението на ЕК; (2) пропорционалността на предвижданите принудителни мерки, които не трябва да са нито недостатъчни, нито прекомерни, имайки предвид тежестта на твърдяното нарушение, важността на търсените доказателства, формата на участието на проверяваното предприятие, както и наличието на достатъчна степен на вероятност търговските и счетоводни книги на предприятието, от значение за предмета на проверката, да се съхраняват в помещенията, за които се иска разрешение за проверка.
В контекста на упражняването на контролните правомощия на националния съд Регламент на Съвета (ЕС) № 1/2003 г. му предоставя възможност да изиска от ЕК, директно или чрез КЗК предоставянето на подробни обяснения относно обстоятелствата, въз основа на които съдът може да упражни своя контрол относно пропорционалността на предвижданите принудителни мерки.
АССО издава разрешение за проверка на място в деня на постъпването на искането, като в разрешението посочва точното наименование на предприятието, което подлежи на проверка. Разрешението се отнася за всички помещения, превозни средства и други обекти, които се използват от проверяваното предприятие, без да е необходимо тяхното индивидуално посочване. Разрешението за извършване на проверка на място, както и отказът да се издаде такова, подлежат на касационно обжалване от съответното предприятие, респ. от КЗК, като обжалването не спира изпълнението му.