Прилагане на конкурентното право от Комисията за защита на конкуренцията

По силата на чл. 3, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е оправомощена да осъществява функциите на национален орган по конкуренцията (НОК) на Република България, отговорен за прилагането в страната както на националните антитръстови забрани по чл. 15 и чл. 21 от ЗЗК, така и на европейските антитръстови забрани по чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС.

Когато КЗК прилага чл. 15 или чл. 21 от ЗЗК към споразумения, решения на сдружения на предприятия или съгласувани практики по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС или, съответно, на чл. 102 ДФЕС, които могат да засегнат търговията между държавите членки по смисъла на тази разпоредба, КЗК е задължена да прилага също така и чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС по отношение на тези споразумения или практики. При прилагане на чл. 101 или чл. 102 от ДФЕС КЗК е длъжна да информира ЕК и останалите НОК на другите държави членки преди или незабавно след извършване на първото формално действие в производството пред КЗК за установяване на нарушение.

Производството пред КЗК по установяване на нарушение по чл. 15 или чл. 21 от ЗЗК и/или чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС е административно по своя характер и се образува по: (1) собствена инициатива на КЗК (решение за самосезиране); (2) искане на прокурор; (3) искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение; (4) искане за освобождаване от санкция.

Проучването в производството пред КЗК се извършва от работен екип, определен по заповед на председателя на КЗК, и се наблюдава от наблюдаващия член на КЗК. Работният екип и наблюдаващият член на КЗК упражняват правомощията, предписани от чл. 45 от ЗЗК: изискват информация и веществени, писмени, цифрови и електронни доказателства, независимо от носителя, на който са съхранени; снемат устни или писмени обяснения; извършват проверки на място; възлагат извършването на експертизи от външни експерти; изискват информация или съдействие от други НОК, както и от ЕК.

Правомощията на работния екип са скрепени с насрещно задължение за съдействие от всички физически и юридически лица, включително предприятия, сдружения на предприятия, държавни органи и органи на местното самоуправление, неправителствени организации и Националния статистически институт.

КЗК може да извършва всякакви проверки на място на предприятия и сдружения на предприятия след получаване на предварително разрешение от Административния съд – София област (АССО). Проверките на място се извършват от служители, определени със заповед на председателя на КЗК, които упражняват всички правомощия, предписани от закона, свързани с влизане в помещенията, превозните средства и другите обекти, използвани от предприятията или сдруженията на предприятия; преглеждане на всички документи и записи, свързани с дейността на предприятията или сдруженията на предприятия, независимо от носителя, на който са съхранени; изземване на хартиен, цифров или електронен носител всякакви копия или извлечения от документи и записи, независимо от носителя, на който се съхраняват, а когато това е невъзможно, да изземват оригиналите, както и други веществени доказателства; запечатване за определен срок на помещения, превозни средства и други обекти и други. При извършване на проверките на място органите на полицията оказват съдействие на служителите на КЗК съобразно правомощията си по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

За разкриване на картели, КЗК е приела Програма за освобождаване от санкция или намаляване на санкции и Правила за прилагане на Програмата по отношение предприятията, които доброволно разкрият участието си в картели и предоставят доказателства за тяхното съществуване. Действащата понастоящем програма е приета през 2021 г., в резултат на транспонирането на Директива ECN+, която хармонизира националните правила по отношение на този правен инструмент за разкриване на картели.

КЗК също така разчита на съдействието на лица, които предоставят доказателства за извършени нарушения, които е компетентна да установи. В тази връзка през 2009 г. КЗК е издала нарочни Правила относно реда за запазване в тайна на самоличността на лица, дали обяснения или представили данни за извършено нарушение.

След събиране на достатъчно доказателства в производството КЗК може да издаде Определение, с което да предяви твърденията си за извършено нарушение на конкуренцията към ответната страна. Това определение е правен институт, въведен в националното право на конкуренцията със ЗЗК от 2008 г., по аналогия с издаваното от ЕК „Изложение на твърденията” (Statement of objections) в производствата пред ЕК по прилагане на чл. 101 или чл. 102 от ДФЕС. Това определение не подлежи на обжалване, а целта му е да се предостави на предприятията, обвинени, че са нарушили правилата на конкуренцията, цялата информация, която им е необходима, за да могат те да упражнят правата си на защита в производството, в т.ч. право на писмени възражения право на достъп до преписката; право на изслушване от КЗК в открито заседание. Изслушването се провежда в открито заседание на КЗК и се насрочва за ден, не по-рано от 14 дни след изтичане на срока за представяне на възраженията по предявените твърдения за извършени нарушения.

След изслушването на страните се насрочва закрито заседание, на което КЗК взема решение по съществото на случая, с което може да установи нарушение и да наложи санкция на участващите в нарушението предприятия в размер до 10 % от оборотите им за предходната финансова година.

По силата на чл. 5 от Регламент на Съвета № 1/2003 г. и чл. 75 от ЗЗК, КЗК разполага с правомощие да постанови решение, с което да одобри поемането на ангажименти, предложени от ответната страна, с които да се преустанови твърдяното антитръстово нарушение. Редът за упражняване на правомощието на КЗК да одобри  поемането на ангажименти от ответните страни в производството за установяване на нарушения е уреден в специални правила.