Начало » Частно правоприлагане

Частно правоприлагане

Нарушенията на конкурентното право имат вредоносен характер, тъй като могат да доведат до увреждане на частните интереси на отделни субекти, които биват лишени от ползите, произтичащи от ефективния конкурентен процес.

В случай на увреждане на частни интереси или засягане на субективни права в резултат на извършени нарушения на конкурентното право, националните съдилища могат да постановят възстановителни мерки по отношение на засегнатите субекти. В зависимост от естеството на засягането частното правоприлагане в областта на  конкуренцията  включва правни възможности за: (i) обезщетяване на вредите, причинени от нарушения на конкурентното правото (искове за обезщетение на вреди); (ii) преустановяване на поведение, с което се нарушава конкурентното правото (искове за преустановяване на противоправно поведение); (iii) обявяване на нищожност на договорни клаузи, които се съдържат в споразумения, забранени съгласно конкурентното право (искове за обявяване на нищожност на договори); (iv) договорна отговорност на предприятията, която произтича от договори, представляващи забранени споразумения съгласно конкурентното правото (искове за реализиране на договорна отговорност при неизпълнение на договори).

Най-важният стълб на частното правоприлагане по конкуренция са исковете за обезщетение на вредите, причинени от нарушения по чл. 101 или чл. 102 от ДФЕС. От 2001 г. насам Съдът на Европейския съюз (СЕС) многократно е постановявал в своята практика, че като част от правото на ЕС всяко лице разполага с право на иск за обезщетение  на  вредите, които са му причинени в резултат на нарушения по чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС.

Разпоредбите на чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС имат директен ефект в частните отношения между лицата и пораждат за тях субективни права и задължения, чието упражняване или изпълнение се осигурява от националните съдилища. Когато се произнасят по спорове между частни лица, националните съдилища защитават субективни права, предвидени в правото на Съюза, например като присъждат обезщетение на увредените от нарушения. Пълната ефективност на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС, и по-специално последиците от посочените в тях забрани, изисква всички физически и юридически лица, включително потребители, предприятия и публични органи, да могат да поискат обезщетение пред националните съдилища за вредата, която им е причинена в резултат на нарушение на тези разпоредби.

Основополагащо значение за частното правоприлагане в областта на правото на конкуренцията имат решенията на СЕС по делото Courage Ltd v Crehan, C-453/99  и делото Manfredi, C-295-298/04.

В решението по делото Courage Ltd v Crehan СЕС признава съществуването на правото на всяко лице, на което са причинени вреди в резултат на извършено нарушение на антитръстовите забрани на ЕС, да предяви иск за обезщетение срещу лицето, причинило вредите. Това решение на СЕС е продължение на принципите, установени по-рано  в делото Francovich, С-6-9/90 и Brasserie du Pecheur/ Factortame, C-46-48/93 по отношение на правото на обезщетение срещу държавите членки за нарушение на други разпоредби на правото на ЕС. Съществуването на право на обезщетение за частни лица, претърпели вреди от поведение, противоречащо на правото на ЕС, се основава и на делото Van Gend en Loos, С-26/62, в което за първи път е изведен един от основните принципи на прилагане на правото на ЕС – принципът на директния ефект. Няколко години след решението по делото Courage Ltd v Crehan, в решението си по делото Manfredi, С-296-298/04 СЕС потвърждава съществуването на правно призната и гарантирана от правото на ЕС възможност за обезщетение на вредите, претърпени от нарушение на антитръстовото право. Според съда, всеки гражданин или предприятие, което е понесло вреди в резултат на нарушение на антитръстовите правила на ЕС, може да предяви иск за обезщетение срещу лицето, причинило вредите, когато е налице причинно-следствена връзка между антитръстовото нарушение и претърпените вреди.

Следователно, правото на иск за обезщетение в конкурентното право произтича от директния ефект на чл. 101 и чл.102 от ДФЕС и неговото упражняване е гарантирано от правото на ЕС. Тази правно призната и гарантирана възможност е основата на частното правоприлагане в областта на  конкуренцията, което, заедно с публичното правоприлагане, гарантира ефективното прилагане на европейските антитръстовите забрани, установени в ДФЕС.

Обезщетение за вреди може да са търси не само при нарушение на чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС, но и при нарушение на аналогичните антитръстови забрани в българското законодателство, а именно: чл. 15 и чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).

За първи път в националното законодателство на България правото на иск за обезщетение на вредите, причинени от нарушения на националните антитръстови забрани, се  урежда  в чл. 36, ал. 2 от ЗЗК от 1998 г. (отм. ДВ, бр. 102, 28.11.2008 г.). Впоследствие правото на иск за обезщетение на вредите, причинени от антитръстови нарушения, се урежда  в ЗЗК от 2008 г., в който се съдържа специално основание (чл. 104 от ЗЗК) за реализиране на деликтната гражданска отговорност на предприятията, причинили вреди другиму в резултат на извършено то тях нарушение на националните антитръстови забрани.

Със изменение в ЗЗК, в сила от 6.01.2018 г., е създадена нова Глава XV „Отговорност за непозволено увреждане“, в която понастоящем се съдържат разпоредбите на Директива 2014/104, публикувана в Официален вестник на ЕС на 05.12.2014 г. (OJ L 349/1, 05.12.2014) и в сила, считано от 26.12.2014 г. и регламентира правото на обезщетение както в случаите на нарушения на чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС, така и на националните антитръстови забрани.

Исковете за обезщетение на вреди от антитръстови нарушения (на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС и на националните антитръстови забрани) се разглеждат на реда на гл. ХХХII от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) „Производство по търговски спорове”. Исковете са родово подсъдни на окръжните съдилища, които разглеждат като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение. По отношение на местната подсъдност се прилагат правилата на общата местна подсъдност, съгласно които  иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието.

При правораздаването по такива искове компетентните национални съдилища следва да установят всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: (i) противоправното деяние (поведение) по съответно приложимата антитръстова забрана: чл. 101 или чл. 102 от ДФЕС и/или чл. 15 или чл. 21 от ЗЗК, (ii) причинените вреди, (iii) техния размер и (iv) причинно-следствената връзка между поведението и вредите.

За да се осигури пълната ефективност на правото на иск за обезщетение в пълен размер, правото на иск е гарантирано на всеки, който е претърпял вреда от антитръстово нарушение, независимо дали това е пряк или непряк купувач на нарушителя. „Пряк купувач“ означава физическо или юридическо лице, което е придобило пряко от нарушителя продукти или услуги, които са предмет на нарушение на конкурентното право. „Непряк купувач“ означава физическо или юридическо лице, което е придобило не пряко от нарушителя, а от пряк купувач или от последващ купувач, продукти или услуги, които са предмет на нарушение на конкурентното право, или продукти или услуги, съдържащи или получени от такива продукти или услуги. В своята юриспруденция СЕС по делото Kone AG, C-557/2012 уточнява, че право на иск имат също така и т.нар. клиенти под чадър, които са платили по-високи цени за съответния продукт, засегнат от картел, на предприятие, което не е участвало в картела, но което е могло да увеличи цените на продукта поради съществуването на този картел. Тези купувачи имат право на иск за вредите, които са претърпели, спрямо предприятията, участващи в картела.

Давностният срок за предявяване на иск за обезщетение за вреди е 5 години. Давността започва да тече от деня на преустановяване на нарушението, при условие че ищецът знае или може да се предполага, че знае за: i) поведението, което представлява нарушение на конкурентното правото; ii) причинените му вреди, и iii) нарушителя. Давността се прекъсва с образуване на производство по установяване на извършено нарушение от орган за защита на конкуренцията, независимо дали това е Европейската комисия (ЕК), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) или друг национален орган по конкуренцията в друга държава членка. По време на производството пред органа за защита на конкуренцията давност не тече, като нова давност започва да тече след изтичането на една година от влизането в сила на решението, с което се установява извършено нарушение, или от приключването на производството пред органа.

Правото на иск съществува и може да бъде упражнено независимо дали е налице предходно произнасяне на ЕК или на НОК, с което е установено нарушението, с  което са причинени вредите. На тази основа могат да се подават както самостоятелни, така и последващи искове за обезщетение.

Когато обаче националните съдилища разглеждат последващ иск за обезщетение на вреди, причинени от нарушение, което е предмет на решение на ЕК по чл.101 и чл. 102 от ДФЕС, те не могат да вземат решения, които влизат в противоречие с решението на ЕК. Обвързваща сила има и влязлото в сила решение на КЗК, с което се установява нарушение по чл. 15 или чл. 21 от ЗЗК или чл.101 и чл. 102 от ДФЕС. Това означава, че съответният ищец може да се ползва от облекчен режим на доказване по отношение на два от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: (i) наличието на поведение и (ii) противоправност на поведението, като се позове на обвързващото правна сила на постановеното решение на КЗК, а за останалите елементи от деликтния фактически състав следва да предостави други доказателства. Доказателствена сила пред националните съдилища имат и решенията на другите НОК, доколкото решение на друг НОК може в съответствие с националното право да бъде представено пред национални съдилища най-малкото като prima facie доказателство за факта, че е извършено нарушение на конкурентното право, и може да бъде оценявано заедно с останалите доказателства, представени от страните, когато е приложимо.

Използваме бисквитки, за да Ви осигурим най - пълноценно преживяване на нашия уеб сайт. За повече подробности прочетете нашата политика на поверителност Виж още
Приемам
Отказвам