Прилагане на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС от Европейската комисия
Правилата за прилагане на членове 101 и 102 ДФЕС от Европейската комисия са уредени в членове 103-105 ДФЕС, в Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора OВ L 1, 4.1.2003, стp. 167–191 и Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО, OJ L 123, 27.4.2004 стр. 242-248.
Производството пред Европейската комисия е административно по своята природа. То започва или въз основа на жалба, подадена от лице, което има правен интерес от установяване на нарушение на конкуренцията, или служебно от Европейската комисия, когато тя е събрала достатъчно данни, че може да е извършено нарушение на конкуренцията. Комисията разполага с широк кръг от правомощия за разследване на нарушения на конкуренцията. Тя може, чрез обикновено искане или чрез решение, да изисква от предприятията и от сдруженията на предприятия да ѝ предоставят информация, която тя счита необходима за разследването.
Европейската комисия може също така да прави проверки в помещения на предприятията, а при определени обстоятелства и в други помещения, включително и в домове на директори, управители и други членове на персонала на съответните предприятия. Тя също може да снема обяснения на физически или юридически лица (чрез техен представител), ако лицата са съгласни на това. Европейската комисия може да прави и проучвания в сектори на икономиката или на видове споразумения, когато обективни фактори, отнасящи се до търговията и цените в Европейския съюз показват, че конкуренцията във Вътрешния пазар може да е ограничена или нарушена.
За разкриването на картели Европейската комисия е въвела специална програма, която възнаграждава участници в тайни картели, ако те разкрият участието си в картела и предоставят ценна информация и доказателства, които помагат на разследването. В зависимост от това в какъв момент се предоставят доказателствата и каква е тяхната стойност за разследването, предприятията могат да избегнат изцяло налагането на глоба или да получат намаление на глобата. Условията за това са изложени в Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели.
Европейската комисия също разчита на съдействието на граждани. През 2017г. тя е въвела инструмент, който улеснява гражданите да сигнализират за тайни картели и други антитръстови нарушения, като същевременно запазват своята анонимност. (вж. https://competition-policy.ec.europa.eu/cartels/whistle-blower_bg)
Ако събере достатъчно доказателства, Европейската комисия може да приеме решение, с което установява нарушение, налага глоба и принудителни мерки за неговото преустановяване. Ако не установи нарушение, тя закрива производството, когато то е започнало служебно, или отхвърля жалбата, когато то е започнало въз основа на жалба. В изключителни случаи, когато има обществен интерес за това, Комисията може да вземе решение, с което установява, че член 101 или 102 ДФЕС е неприложим.
С решението, с което установява нарушение, Европейската комисия може и да разпореди и преустановяване на нарушението, ако то продължава. Тя може да разпореди нарушението да се преустанови по начин, който нарушителят избере, като наложи периодична санкция до окончателното му преустановяване. Тя може и да предприеме конкретни принудителни мерки, които могат да бъдат поведенчески или структурни. И в двата случая мерките трябва да са съразмерни на извършеното нарушение и да са реално необходими за неговото действителното прекратяване. Пример за поведенческа мярка са заповедите за прекратяване на нарушен отказ на доставка, като задължи предприятието да направи доставка в определени срокове или количества. Пример за структурна мярка би било разделянето на дадено предприятие на независими едни от други отделни съставни части с цел преустановяване на извършеното нарушение. Този тип мярка се предвижда в случаи, когато предприятието извършва дейности на две отделни нива от веригата за производство и доставки (например, предприятие, имащо монопол върху дадена инфраструктура и в същото време извършващо дейности надолу по веригата, използвайки тази инфраструктура и конкурирайки се с други предприятия). Структурните мерки представляват сериозна намеса в бизнеса, поради което те могат да се налагат само когато няма поведенческа мярка, която да е равностойна по своя ефект, или когато такава равностойна по своя ефект поведенческа мярка би била в по-голяма тежест на съответното предприятие.
С решение Европейската комисия може да налага на предприятия и на сдружения на предприятия санкции, които не надвишават 10 % от общия размер на оборота от предходната стопанска година, когато разпоредбите на член 101 или 102 ДФЕС са нарушени умишлено или поради небрежност. С решение тя може да налага на предприятия и на сдружения на предприятия периодични санкционни плащания на ден в размер на не повече от 5 % от среднодневния оборот за предходната стопанска година, с цел те да бъдат принудени да прекратят нарушение. Глобите следва да имат достатъчен възпиращ ефект не само за да се санкционират съответните предприятия, но също така и да възпират други предприятия да предприемат или да продължат поведение, което противоречи на членове 101 и 102 ДФЕС. При определяне на глобата Комисията взема предвид всякакви утежняващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
В някои случаи, и с оглед избягване на установяване на нарушение и налагане на глоби, разследваните предприятия биха могли да предложат да поемат определени ангажименти относно пазарното си поведение. Ако Европейската комисия реши, че такива ангажименти биха довели до преодоляване на проблемите на пазара, за които тя има опасения, тя би могла да издаде решение, с което да наложи предложените ангажименти като задължителни за съответното предприятие. С оглед намаляване на глобите, които Комисията би им наложила, предприятията могат в ранен етап на разследването да направят признание за извършено нарушение и да предложат мерки за тяхното преустановяване.
Европейската комисия е длъжна да публикува решенията си, с които установява нарушения и налага глоби, с които налага поети ангажименти или с които установява неприложимостта на членове 101 и 102 ДФЕС. В решенията се посочват наименованията на страните и основното съдържание на решението, включително и всички наложени санкции.
По време на целия административен процес разследваните предприятия разполагат с права на защита. Правата на защита са част от общите принципи на Съюза и са закрепени в Хартата на основните права на Европейския съюз. Така например, предприятията имат право на адвокатска помощ и защита на кореспонденцията между адвокат и клиент. Предприятията имат право да не отговарят на въпроси, отговорите на които биха ги уличили в извършването на нарушение на конкуренцията, имат право конфиденциалната информация, отнасяща се до търговските им интереси, да не бъде споделяна с други предприятия и да не бъде правена публично достояние. Освен това, преди да получат решение, което установява нарушение, предприятията имат право да получат изложение на възраженията на Европейската комисия относно тяхното поведение, имат право на достъп до преписката, да отговарят писмено на възраженията на Комисията, както и да бъдат изслушани устно от лице по изслушванията – служител на Европейската комисия, който е независим от екипа, който извършва разследването. Страните могат да се обръщат към това лице по време на целия административен процес, ако считат, че техните права на защита са затруднени или нарушени. Решенията на Европейската комисия подлежат на съдебен контрол от Съда на ЕС. СЕС може да отмени, намали или увеличи наложената от Комисията санкция или периодично санкционно плащане.